Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2020 14:23 - Запознанството
Автор: tanyash Категория: Изкуство   
Прочетен: 1147 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.08.2020 19:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Каква прекрасна нощ! - въздъхна кратко Алекс, стоейки на балкона на своята стая. Нощта наистина беше впечатляваща, изпълнена със светлина и спокойствие. Отдавна не беше виждал по - красива луна. А бризът , който извираше от морето го караше да се чувства спокоен, в хармония със себе си. От много отдавна не се беше чувствал така. В мислите му веднага нахлуха спомените и меланхолия го обвзе. Алекс беше млад , образован и почтен мъж. Макар да произхожда от едно от най - богатите и могъщи фамилии в страната , всичко , което е постигнал е било изцяло заради упоритата му работа и стремежа за успех. Алекс никога не е използвал влиянието на семейството си , за да си проправи път напред в живота. Още докато учеше право в университета в Лондон , Алекс залагаше само и единствено на себе си и докато другите му колеги и приятели не изпускаха парти , той предпочиташе книгите. Алекс е силно романтична натура. Винаги присъстваше на всички културни мероприятия и никога не пропускаше да помогне на нуждаещите се. Алекс е много изгодна партия не само заради знатния си произход, но най - вече заради своята ослепителна красота. Всяко момиче, всяка жена се захласваше по него и се чувстваше щастлива дори само да я удостои с поглед.
----------------------------------------
● Алекс, хайде приятелю, моля те, ела на партито, ще се развеселиш - навиваше го приятеля му Мартин
● Благодаря ти от сърце , но наистина не ми се излиза, - каза Алекс
● Не всичко е учене, Алекс, Ти имаш нужда от малко развлечение - продължи Mартин ● Но аз съм добре,- каза Алекс, освен това няма да си стоя в апартамента
● ахааа - въздъхна подвеждащо Мартин ● И коя е щастливката
● Марти, ама и ти си един - забавно отвърна Алекс, Знаеш, че не съм такъв човек
● Да, да , господин Перфектен, Извинявай
● Ок, ок , но не се притеснявай за социалния ми живот, знаеш, че е достатъчно наситен с емоции - подчерта с лека усмивка Алекс ● Все пак благодаря за поканата, но и без друго имах вече направени планове за тази вечер
● ооооо, и кое е благотворителното събитие този път -попита Мартинс ирония
● Не се подигравай, Мартин, знаеш колко държа на тези неща - леко обидено отвърна Алекс …. Днес има изложба на известен млад художник , чиито приходи ще отидат за сираците - подчерта той
● Извинявай, знаеш, че и аз съм чувствителен и винаги когато мога помагам , дори знаеш ли какво смятам и за тази изложба да се представя макар и само духом - усмихна се Мартин
● Време беше - отвърна Алекс
-----------------------------------------------------------------------------------------
По същото време в другия край на града Вики също се подготвяше да излиза. Ваната й се отрази страхотно след този напрегнат ден. Когато излезе от банята все още й се струваше , че сънува. Отпусна се бавно на леглото, и както беше с хавлия се унесе в сладък сън. След известно време прекарано в сън , Вики се събуди стряскайки се от започналите гръмотевици. Толкова сладко се беше унесла, че не беше забелязала, че навън е започнало да вали като из ведро.
● Само на мен може да ми се случи това - въздъхна тежко Вики , докато надзърташе през прозореца. Точно когато трябва да отида на откриването на изложбата на брат ми трябваше да завали … След това се обърна, отиде към гардероба си , приготви си тоалета и започна да се приготвя.
--------------------------------------------------------------------------------------------
Нощта се очертаваше да бъде отлична въпреки лошото време. Галерия World беше една от най - важните в града и винаги , когато имаше мероприятие присъстваха най - важните фамилии в града. И тази вечер не беше изключение. Алекс тъкмо пристигна. Още на входа го заваляха море от приятелки.
● Здравей Алекс , как си ? Радвам се да те видя - поздрави го Даниела кокетничейки
● Здравей Дани , И аз се радвам да те видя - поздрави я той И след това пое нататък. Картините наистина са впечатляващи - изрече на глас Алекс докато ги разглеждаше Но особено впечатление му направи една специална картина. Тя беше натуралистична и отразяваше семейната идилия. Някак си тази картина му напомняше на семейството му . Напомняше му за родителите му , които обожаваше и за щастливите мигове , които прекарваха заедно на плажа или на вилата . Спомняше си за щастливата усмивка на майка му, докато го наблюдава как играе на плажа. Или за любовта , с която беше обграден докато не се случи онази трагедия . Изведнъж обаче мислите му бяха прекъснати и Алекс беше благодарен за това, защото тези спомени, колкото и да бяха приятни също така го натъжаваха.
Избърса сълзите, които бяха паднали на лицето му. Обърна се и се запъти към бара да си вземе нещо. Но точно тогава се случи нещо. Докато се обръщаше без да разбере се сблъска със съдбата .
Тя беше толкова хубава, толкова прекрасна - въздъхна Алекс без да откъсва очи от младата дама, която беше в ръцете му.
Красивата дама, с която се беше сблъскал беше облечена с красива червена рокля , идеално подчертаваща стройната й фигура . На фона на приглушената светлина в галерията тя изглеждаше като паднал ангел.
- О, Господи, много съжалявам госпожице, не ви видях - каза нежно Алекс докато бавно й помагаше да се изправи
- Не , няма проблем - с усмивка отвърна Вики
- Аз, аз, аз съм Алекс, между другото , Александър Сан Марино
- Виктория Сервантес , приятно ми е .
Двамата си подадоха ръце, Алекс нежно взе ръката й и я придърпа за целувка, В този миг сякаш времето спря и двамата сякаш бяха сами, Само нощта беше свидетел на тази магия , която се случваше , неустоимото привличане между Вики и Алекс.



Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tanyash
Категория: Поезия
Прочетен: 7962
Постинги: 20
Коментари: 1
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол